Аутизъм и очният контакт – защо не бива да се отказваме още в началото
„Детето ми не ме гледа в очите. Това означава ли, че има аутизъм?“
Това е един от най-честите въпроси, които чувам в кабинета.
Истината е, че липсата на очен контакт сама по себе си не означава аутизъм, но е един от ранните признаци, които заслужават внимание. По-важно е не колко дълго детето гледа в очите, а дали използва погледа си, за да общува – да потърси родителя, да сподели радостта си, да поиска помощ или да проследи реакцията му.
Очният контакт – първата врата към общуването
Когато едно бебе погледне майка си, а тя му се усмихне, в мозъка му започват да се изграждат милиони нови връзки. Това е началото на социалното общуване.
При част от децата с разстройство от аутистичния спектър този процес е затруднен. Те могат да избягват погледа, да го задържат за кратко или да не използват очния контакт като средство за комуникация.
Но тук идва най-важното…
Ако има очен контакт – дори за секунди – това е възможност
В практиката си често виждам родители, които казват:
„Докторе, понякога ме поглежда, но само за момент.“
Именно този момент е изключително ценен.
Краткият очен контакт показва, че детето има потенциал да използва този начин на комуникация. Това не означава, че всичко ще се промени бързо, но означава, че има добра основа, върху която можем да работим.
Мозъкът на малките деца е изключително пластичен. През първите години от живота той изгражда нови невронни връзки с невероятна скорост. Затова ранната намеса е толкова важна.
Целта не е детето да гледа в очите
Това може да звучи странно, но истинската цел не е да накараме детето да гледа в очите.
Целта е детето да открие, че когато погледне човека срещу себе си, получава нещо ценно – усмивка, внимание, помощ, игра, споделена радост.
Очният контакт трябва да бъде естествен резултат от желанието за общуване, а не изпълнение на команда.
Как можем да помогнем?
1. Слезте на нивото на детето
Не говорете от високо. Седнете на пода, клекнете или се приближете така, че лицето ви да бъде пред неговото.
2. Следвайте неговите интереси
Не се опитвайте да сменяте играта. Включете се в това, което вече го радва. Общуването започва много по-лесно, когато детето е мотивирано.
3. Създавайте поводи да ви поглежда
Например задръжте за кратко любимата играчка или направете малка пауза, преди да пуснете балонче, да дадете сапунени мехури или любимо лакомство. Дори краткият поглед към вас заслужава усмивка и незабавна награда.
4. Бъдете интересни
Използвайте усмивка, различни интонации, песни, смешни физиономии и игри като „Ку-ку“. За много деца човешкото лице трябва отново да стане най-интересната „играчка“.
5. Радвайте се на всяка малка крачка
Първо една секунда.
После две.
После три.
Точно така се изграждат новите умения.
6. Намалете времето пред екрана
Телефонът и таблетът не могат да заместят човешкото лице. Детето развива социалните си умения чрез истинско взаимодействие с хора.
7. Работете всеки ден
Не са необходими часове упражнения. Много по-ценни са десетки кратки моменти през деня – по време на хранене, игра, разходка или къпане.
Не обвинявайте себе си
Родителите често се питат:
„Дали аз съм виновен?“
Отговорът е не.
Аутизмът не възниква, защото родителят не е говорил достатъчно или не е играл достатъчно с детето си.
Но родителят може да бъде най-важният човек в развитието на детето, когато получи правилните насоки и започне ежедневна работа.
Моето послание към родителите
Не се фокусирайте върху това колко дълго детето ви гледа в очите.
Фокусирайте се върху това колко възможности му давате да общува с вас.
Всеки споделен поглед.
Всяка усмивка.
Всяка игра.
Всяка прегръдка.
Това са малките тухлички, с които постепенно се изгражда комуникацията.
Колкото по-рано започнем, толкова повече възможности даваме на детето да развие своя потенциал.
Д-р Марио
„Най-добрата терапия започва с любов, игра и време, прекарано заедно.“