Източник : www.lexmedicanews.com/
Тайната на московското училище-санаториум
Успехът на д-р Сухарева се крие в един революционен за времето си метод на работа. Още през 1921 г. тя създава в Москва уникално „училище-санаториум“ към Държавния институт по физическа култура и педология. Вместо да преглежда децата за по половин час в стерилен болничен кабинет, Сухарева организира среда, в която те живеят, учат, играят и спортуват в продължение на две години под нейно ежедневно наблюдение.
Този холистичен поглед – повлиян от популярната тогава наука педология – ѝ позволява да види децата в естествената им среда. Именно връзката на клиниката с института по физическа култура помага на Сухарева да забележи и специфичната двигателна тромавост и липса на пластичност при тези деца – детайл, който стандартните лекарски прегледи често пропускат. За да опознае вътрешния им свят, тя не разчита само на медицински въпроси, а анализира техните рисунки, съчинения и свободни игри.
Момчето-цигулар и неговите връстници
Между 1923 и 1925 г. в това училище-санаториум Сухарева наблюдава група от шест момчета на възраст между 2 и 14 години. Всички те притежават висок интелект, богат речник и склонност към абстрактно мислене, но остават напълно откъснати от връстниците си.
Особено показателен е случаят на едно от момчетата – изключително надарен млад цигулар. Докато в музиката той демонстрира феноменална техника, дълбочина и концентрация, в ежедневието си се сблъсква с огромни социални трудности. Момчето не може да се впише в детския колектив, избягва груповите игри и изпитва силен дискомфорт от шума и хаоса наоколо. Друго дете от същата група пък притежава невероятна памет за числа, но не успява да разпознава човешки лица, а трето има въображаеми приятели, които „живеят в камината“. Както отбелязва едно от момчетата пред лекарката, другите деца са просто „твърде шумни и пречат на мисленето му“.
През 1925 г. на руски език (в сборника „Вопросы педологии и детской психоневрологии“), а през 1926 г. и на немски в престижното списание Monatsschrift für Psychiatrie und Neurologie, Сухарева публикува детайлно описание на тези шест случая. Първоначално използва термина „шизоидна психопатия“, но по-късно сама го заменя с „аутистична психопатия“. Нейните бележки съвпадат поразително точно със съвременните диагностични критерии в ръководството DSM-5-TR.
- Социални особености: Предпочитание към компанията на възрастни или пълно усамотение, трудно разбиране на неписаните социални правила и липса на интерес към групови игри.
- Сензорна чувствителност: Силна непоносимост към определени шумове, миризми или текстури на дрехите.
- Нужда от рутина и специфични интереси: Дълбока фиксация върху конкретни теми или таланти (като музиката или математиката) и силен дискомфорт при промяна на установения дневен ред.
- Двигателни белези: Необичайна походка, тромавост и бедна мимика.
Революционен поглед върху аутизма при момичетата
Най-впечатляващото постижение на Груня Сухарева идва през 1927 г., когато тя публикува втора част на своето изследване, посветена на пет момичета със сходни прояви. В епоха, в която психиатрията почти изцяло се фокусира върху мъжкия пол, Сухарева първа забелязва, че аутизмът при момичетата изглежда различно.
Тя отбелязва, че момичетата проявяват по-голяма емоционална чувствителност и променливост в настроенията, имат по-слабо изразени двигателни дефицити и успяват по-добре да се адаптират външно към социалната среда. Днес съвременните психолози наричат този феномен „социално маскиране“ – основната причина милиони жени по света да остават недиагностицирани до зряла възраст.
Освен това Сухарева категорично отхвърля популярните по-късно на Запад психоаналитични теории за „хладните майки“, които обвиняват родителите за състоянието на децата. Още през 20-те години тя посочва, че коренът на състоянието е вроден и невробиологичен, като правилно предполага участието на малкия мозък, фронталните дялове и базалните ганглии.
Защо светът забрави нейното име?
Въпреки че статиите на Сухарева са публикувани в авторитетно немско списание, достъпно за европейските лекари (включително за самия Ханс Аспергер, който никога не я цитира), трудът ѝ потъва в забрава за десетилетия. Причините са комплексни:
- Политическа изолация: Желязната завеса и идеологическият натиск в съветската наука (включително забраната на педологията през 30-те години) прекъсват свободния обмен на идеи между Изтока и Запада.
- Езикови бариери: Кирилицата се транслитерира по различни начини на латиница (Sukhareva, Ssucharewa, Suchareva), което разпилява цитиранията ѝ в западните библиотеки.
- Предразсъдъци на епохата: Приносът на една еврейска жена от Източна Европа лесно остава в сянката на нейните колеги мъже на Запад.
Закъснялото признание
Едва през септември 1996 г. британският детски психиатър Сула Улф (Sula Wolff) публикува на английски език превод на първата статия на Сухарева за момчетата в списание European Child & Adolescent Psychiatry, а през 2020 г. е преведена и втората част за момичетата. Днес историците на медицината са единодушни: Груня Сухарева не просто изпреварва своето време, но и полага основите на съвременното, хуманно и научно обосновано разбиране за аутистичния спектър.
Аутизмът днес: статистика, наука и общество
Век след наблюденията в московската клиника аутизмът е сред най-интензивно изследваните състояния в невронауката. По данни на Световната здравна организация около 1 на всеки 100 души в света попада в аутистичния спектър. В държави с развит скрининг, като САЩ, последните отчети на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) отчитат още по-висок дял – 1 на всеки 31 деца на 8-годишна възраст (при 1 на 150 през 2000 г.). В България липсва единен национален регистър, но данните на образователната система показват многократен ръст на подкрепяните ученици в спектъра през последните петнадесет години.
Науката е единодушна, че това рязко увеличение не е „епидемия“, а резултат от по-широките диагностични критерии, по-добрата информираност на родители и лекари и по-ранното разпознаване на по-леките форми. Съвременните изследвания потвърждават интуицията на Сухарева за невробиологичния произход на състоянието: водеща роля има сложната генетична предразположеност (стотици взаимодействащи си гени), съчетана с фактори в пренаталното развитие, като напреднала възраст на родителите или усложнения при бременност. Ваксините и стилът на възпитание са категорично отхвърлени като причина.
Днес диагностицирането се основава на стандартизирани поведенчески оценки и наблюдение на развитието, като сигурна диагноза може да се постави още около 2-годишна възраст. На обществено ниво фокусът се измества от опитите за „лекуване“ към концепцията за невроразнообразие – разбирането, че аутизмът е различен начин на функциониране на мозъка. Това превръща ранната терапевтична подкрепа, приобщаващото образование и адаптираната работна среда в ключов приоритет за всяко модерно общество.
Дълги години в историята на медицината се смяташе, че аутизмът е открит през 40-те години на XX век от двама учени – Лео Канер в САЩ (1943 г.) и Ханс Аспергер в Австрия (1944 г.). Днес обаче научната общност пренаписва тази глава от историята. Истинският първооткривател на клиничната картина на аутистичния спектър е жена, работила в Москва близо двадесет години по-рано – съветският детски психиатър д-р Груня Ефимовна Сухарева.