Акценти от интервюто във в. „24 часа“ с известния кардиолог, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР:
- Еволюционно у човека са възникнали относително леки болести, които го пазят от потенциално смъртоносни заболявания
- Краен случай, който показва връзка между гениалността и лудостта, е болестта на единия от синовете на Айнщайн
- През милиардите години са се появили предпоставки за здравни предимства в младостта за сметка на недостатъци в старостта
– Проф. Марчев, вие сте известен освен като добър кардиолог и с чувство за хумор. С огромен респект към вас и професията ви ще тестваме носите ли на шеги, като към сериозния въпрос защо съществуват болестите закачим популярния афоризъм, че те са, “за да има какво да работят лекарите”.
Медицината е комбинация от занаят и философия. Затова още Хипократ е писал, че практикуващият лекар, който едновременно е и философ, е равен на Бога.
Един от философските въпроси, на които човек трябва да си отговори, преди да започне да лекува болестите, е защо те съществуват, защо еволюцията не е премахнала болестите.
Земята вероятно се е образувала преди 4,5 милиарда години, а от находки в Канада се предполага, че може би животът съществува от 4,2 милиарда години, но дори това да е спорно, живот на Земята има със сигурност от 3,7 милиарда години. През това време животът се е борил за оцеляване и за развитие по пътя на еволюцията.
Има доказателства за най-малко 5 външни причини за масови измирания, при които са загивали между 75 и 96 процента от всички биологични видове. Преживявали са най-приспособените, най-годните да устояват. Веднъж причина за измиране е било глобално застудяване в резултат на множество вулканични изригвания и образуване на пепел, която засенчва слънцето.
Последният масов мор е по времето на изчезването на повечето динозаври преди 65 милиона години в резултат на поредна промяна на климата, за която допринася и падането на грамаден астероид на полуостров Юкатан в Мексико.
Всичко това говори, че ние носим гените на победителите, на тези, които са оцелели в петте драстични измирания. Това е една от многото причини слънчевите изригвания да причиняват у нас дискомфорт, инсулти и различни други проблеми, но да не ни убиват.
Има ли преки доказателства за превъзходството ни на оцелели?
– Доказателство, че носим гените на всички тези животни, които са преживели масовите измирания, е нашето ембрионално развитие. То е подчинено на закон, който медицински звучи така: “Онтогенезата повтаря филогенезата”.
– В “превод” на непрофесионален изказ какво означава?
– Същността е, че в корема на майките си минаваме през такива форми, през каквито е минал човешкият род. Първо сме като риби, после като земноводни, чак накрая заприличваме на хора.
Това е възходът на човешкия род, пътят на човешките гени. И всеки от нас “извървява” пътя на човешките гени в корема на майка си.
– И все пак защо ние, “победителите”, продължаваме да боледуваме?
– Религиите имат лесен отговор: ако човек е болен, това е, защото е виновен. Ако епидемия обхване един град – защото целият град е виновен.
До днес болестта се тълкува като Божие наказание за лошите ни дела; или че тя е приятел, който идва да ни каже, че сме допуснали грешки; или пък че болестта е вест, която ни предупреждава да се поправим.
Но тезата за вина не може да обясни съществуването на болестите изобщо.
Какво са виновни пред Бога животните и растенията, които също боледуват?!
– Медицината как отговаря?
– Най-лесни за обясняване са инфекциозните болести. В този процес има две страни – ние и инфекциозният причинител, независимо дали е бактерия, паразит, гъбичка и т.н.
През милиардите години и двете страни са еволюирали.
Хората – да ставаме по-устойчиви, инфекциозните причинители – да преодоляват нашата защита.
За живота като такъв нашият живот и животът на инфекциозния причинител са равностойни, веднъж побеждава единият вид, друг път – вторият. И двете страни еволюират в борбата за надмощие и на тази битка краят не се вижда, макар че сме успели да намалим инфекциозните заболявания.
– А неинфекциозните болести, някои от които вече имат пандемичен характер по критерия обхващане на много хора в цял свят?
– Тези заболявания не са една група, имат специфики.
Някои от неинфекциозните болести не са смъртоносни, но ни пазят от убийствени болести като например маларията.
Еволюционно у човека са възникнали болести, които пазят от малария. Такива са сърповидно-клетъчната анемия, таласемията, глюкозно-6-фосфатният дефицит – все болести по еритроцитите.
– Каква е ролята на еритроцитите за защита от малария?
– За да се развие маларията, маларийният плазмодий, който я причинява, се настанява в еритроцитите и когато съзрее, ги разрушава.
При изброените заболявания еритроцитите са толкова крехки, че се разпадат още преди маларийният плазмодий да се развие достатъчно.
Ако се погледне епидемиологичната карта на разпространение на тези болести, свързани с еритроцитите, се вижда, че тя съвпада със зоните на разпространение на маларийните комари. Затова и в най-южните части на България, където навремето е имало най-много малария, трите заболявания се срещат най-често.
– Има ли и други болести “пазители”, благодарение на които сме в добра отбранителна позиция за по-лоши заболявания?
– Типичен пример е и синдромът на Жилбер. Той е открит при хора с леко повишен билирубин, от което понякога кожата им леко жълтее, но нищо друго не ги тормози. Тези хора много по-рядко развиват атеросклероза и рядко правят миокарден инфаркт.
Обяснението е, че билирубинът е антиоксидант – пречи на окислението в организма, а за атеросклерозата голяма роля играят оксидираните липопротеини.
– Прогнозите, че всеки 3-и ще умира с онкологична диагноза, пораждат въпроса защо съществува ракът?
– Хората сме сложни генетични структури. Възникваме от една оплодена яйцеклетка чрез огромен брой деления и диференциация и сме в процес на обновление през целия си живот.
Това има и слаба страна. При всяка толкова сложна система, свързана с деления на клетки, е технически възможно някъде да настъпи грешка. Когато имунната система не успее да разпознае дефектното копие, това може да доведе до онкологично заболяване.
Затова появата на рак освен всичко останало е въпрос и на малшанс. Две трети от туморите са дело на случайна мутация, а не са резултат на нездравословни навици. Всички имаме познати, които са водили пословично здравословен живот, но сме ги изгубили. В част от случаите това е просто лош късмет./Източник:https://www.24plovdiv.bg/