Проф. Сотир Марчев: Ракът е и малшанс – 2/3 от туморите възникват случайно

Акценти от интервюто във в. „24 часа“ с известния кардиолог, началник на Клиниката по кардиология към Медицинския институт на МВР:

  • Еволюционно у човека са възникнали относително леки болести, които го пазят от потенциално смъртоносни заболявания
  • Краен случай, който показва връзка между гениалността и лудостта, е болестта на единия от синовете на Айнщайн
  • През милиардите години са се появили предпоставки за здравни предимства в младостта за сметка на недостатъци в старостта

– Проф. Марчев, вие сте известен освен като добър кардиолог и с чувство за хумор. С огромен респект към вас и професията ви ще тестваме носите ли на шеги, като към сериозния въпрос защо съществуват болестите закачим популярния афоризъм, че те са, “за да има какво да работят лекарите”.

Медицината е комбинация от занаят и философия. Затова още Хипократ е писал, че практикуващият лекар, който едновременно е и философ, е равен на Бога.

Един от философските въпроси, на които човек трябва да си отговори, преди да започне да лекува болестите, е защо те съществуват, защо еволюцията не е премахнала болестите.

Земята вероятно се е образувала преди 4,5 милиарда години, а от находки в Канада се предполага, че може би животът съществува от 4,2 милиарда години, но дори това да е спорно, живот на Земята има със сигурност от 3,7 милиарда години. През това време животът се е борил за оцеляване и за развитие по пътя на еволюцията.

Има доказателства за най-малко 5 външни причини за масови измирания, при които са загивали между 75 и 96 процента от всички биологични видове. Преживявали са най-приспособените, най-годните да устояват. Веднъж причина за измиране е било глобално застудяване в резултат на множество вулканични изригвания и образуване на пепел, която засенчва слънцето.

Последният масов мор е по времето на изчезването на повечето динозаври преди 65 милиона години в резултат на поредна промяна на климата, за която допринася и падането на грамаден астероид на полуостров Юкатан в Мексико.

Всичко това говори, че ние носим гените на победителите, на тези, които са оцелели в петте драстични измирания. Това е една от многото причини слънчевите изригвания да причиняват у нас дискомфорт, инсулти и различни други проблеми, но да не ни убиват.

 Има ли преки доказателства за превъзходството ни на оцелели?

– Доказателство, че носим гените на всички тези животни, които са преживели масовите измирания, е нашето ембрионално развитие. То е подчинено на закон, който медицински звучи така: “Онтогенезата повтаря филогенезата”.

– В “превод” на непрофесионален изказ какво означава?

– Същността е, че в корема на майките си минаваме през такива форми, през каквито е минал човешкият род. Първо сме като риби, после като земноводни, чак накрая заприличваме на хора.

Това е възходът на човешкия род, пътят на човешките гени. И всеки от нас “извървява” пътя на човешките гени в корема на майка си.

Пчелен прашец Д-р Марио

– И все пак защо ние, “победителите”, продължаваме да боледуваме?

– Религиите имат лесен отговор: ако човек е болен, това е, защото е виновен. Ако епидемия обхване един град – защото целият град е виновен.

До днес болестта се тълкува като Божие наказание за лошите ни дела; или че тя е приятел, който идва да ни каже, че сме допуснали грешки; или пък че болестта е вест, която ни предупреждава да се поправим.

Но тезата за вина не може да обясни съществуването на болестите изобщо.

Какво са виновни пред Бога животните и растенията, които също боледуват?!

– Медицината как отговаря?

– Най-лесни за обясняване са инфекциозните болести. В този процес има две страни – ние и инфекциозният причинител, независимо дали е бактерия, паразит, гъбичка и т.н.

През милиардите години и двете страни са еволюирали.

Хората – да ставаме по-устойчиви, инфекциозните причинители – да преодоляват нашата защита.

За живота като такъв нашият живот и животът на инфекциозния причинител са равностойни, веднъж побеждава единият вид, друг път – вторият. И двете страни еволюират в борбата за надмощие и на тази битка краят не се вижда, макар че сме успели да намалим инфекциозните заболявания.

– А неинфекциозните болести, някои от които вече имат пандемичен характер по критерия обхващане на много хора в цял свят?

– Тези заболявания не са една група, имат специфики.

Някои от неинфекциозните болести не са смъртоносни, но ни пазят от убийствени болести като например маларията.

Еволюционно у човека са възникнали болести, които пазят от малария. Такива са сърповидно-клетъчната анемия, таласемията, глюкозно-6-фосфатният дефицит – все болести по еритроцитите.

– Каква е ролята на еритроцитите за защита от малария?

– За да се развие маларията, маларийният плазмодий, който я причинява, се настанява в еритроцитите и когато съзрее, ги разрушава.

При изброените заболявания еритроцитите са толкова крехки, че се разпадат още преди маларийният плазмодий да се развие достатъчно.

Семеен възстановителен пакет -20%

Ако се погледне епидемиологичната карта на разпространение на тези болести, свързани с еритроцитите, се вижда, че тя съвпада със зоните на разпространение на маларийните комари. Затова и в най-южните части на България, където навремето е имало най-много малария, трите заболявания се срещат най-често.

– Има ли и други болести “пазители”, благодарение на които сме в добра отбранителна позиция за по-лоши заболявания?

– Типичен пример е и синдромът на Жилбер. Той е открит при хора с леко повишен билирубин, от което понякога кожата им леко жълтее, но нищо друго не ги тормози. Тези хора много по-рядко развиват атеросклероза и рядко правят миокарден инфаркт.

Обяснението е, че билирубинът е антиоксидант – пречи на окислението в организма, а за атеросклерозата голяма роля играят оксидираните липопротеини.

– Прогнозите, че всеки 3-и ще умира с онкологична диагноза, пораждат въпроса защо съществува ракът?

– Хората сме сложни генетични структури. Възникваме от една оплодена яйцеклетка чрез огромен брой деления и диференциация и сме в процес на обновление през целия си живот.

Това има и слаба страна. При всяка толкова сложна система, свързана с деления на клетки, е технически възможно някъде да настъпи грешка. Когато имунната система не успее да разпознае дефектното копие, това може да доведе до онкологично заболяване.

Затова появата на рак освен всичко останало е въпрос и на малшанс. Две трети от туморите са дело на случайна мутация, а не са резултат на нездравословни навици. Всички имаме познати, които са водили пословично здравословен живот, но сме ги изгубили. В част от случаите това е просто лош късмет./Източник:https://www.24plovdiv.bg/

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *