Е-МАГАЗИН

100% Гаранция

ВИП ЗОНА

Само за ценители

„OПАКОВАЙТЕ МИ ДВА КИЛОГРАМА ПЛАЦЕНТА ЗА ВКЪЩИ“

baby-names-7-1108x736

 

Звучи смешно. Ама не е.

И най-големият шегаджия трудно ще намери смешната страна на случая от събота, когато д-р Албена Гагова е пребита на работното си място в столичната АГ болница „Шейново“ от Владимир Стоянов – баща, който настоявал да получи плацентата на новороденото си бебе. След кратък спор по въпроса може ли бащата да получи плацентата или не, д-р Гагова се озовава с комоцио, счупен нос и множество хематоми по лицето.

Когато на едно място по едно и също време се съберат невежеството, увличането по конспиративни теории и агресията, резултатът е този. И въпреки почти единодушното възмущение на хората в социалните мрежи, могат да се забележат и немалко коментарa, които повтарят рефрена за „алчните лекари – търговци на здраве“, станал ни познат до лудост през последните няколко години. Отново от клавиатурите започнаха да излизат подмятания като „некадърните лекари“, „лекарите, които са за бой“, „корумпираните изроди“ пр.

Освен това, под всяка новина за побоя се виждат доста въпроси защо, аджеба, на бащата не му е дадена плацентата на бебето му.

Поредният нелеп здравен мит, който се репродуцира по блогове и форуми, твърди, че в плацентата се съдържат тайни вещества, които гарантират имунитета на новороденото, а всички акушер-гинеколози се намират в мистериозна престъпна схема, чрез която изпращат плацентите на всички изродени бебета до неизвестни потребители-масони, които я консумират и живеят вечно.

На фона на теориите за ваксините, които причиняват аутизъм, кърменето до 10-годишна възраст, за да расте детето силно като Крали Марко, и уринотерапията, която лекува всичко (от рак, през червен вятър, до херпес зостер), консумирането на шейк от плацента звучи просто като поредната небивалица.

Но всяка небивалица, посята в един по-нестабилен и лековерен разсъдък, и съчетана с психопатна психична структура или склонност към агресия, спира да бъде небивалица и се превръща в предпоставка за трагедии. И няма да е пресилено ако кажем, че случилото се с д-р Гагова е трагедия, макар че смърт, слава Богу, няма. Трагедия е натрупаната в обществото омраза към медиците, която е видима в ежедневието, в медиите и в социалните мрежи, и през определено време избива в някой и друг побой. Трагедия е, че хиляди българи влизат при лекаря си с изисквания вместо с оплаквания. Трагедия е, че случаите за пребити лекари вече се вписват с лекота в криминалните хроники. Трагедия е, че високообразован рецидивист смята, че може да си позволи да удря лекар. Жена-лекар. Трагедия е часове след като се родиш, баща ти да влезе в ареста, защото е бил лекарката, която те е изродила до припадък.

И тук няма второ и трето мнение, нито някакъв безумно сложен казус. Когато една жена отива да ражда в болница, тя спазва болничните правила. Дори някои от тях да не са особено приятни, и дори да се случва болничният персонал да се държи грубо с родилките, бъдещата майка постъпва в болница с една единствена цел: да си тръгне оттам няколко дни по-късно, здрава със здраво бебе на ръце. Едва ли има много родилки, които пазят топли спомени от престоя си в болницата: викове, болка, клизми, контракции, мокри кърпички, страх…чудото на раждането не е пасторална картина на спокойна жена, която се усмихва, докато лекарите се боричкат между краката й.

И все пак жените, които избират да родят в болнични условия все още са значително повече от тези, които решават, че ще раждат у дома.

Ако родителите желаят да съхраняват стволови клетки на детето си, имат пълното право да запазят пъпната връв и плацентата, но това се уговаря предварително срещу съответното заплащане. Едни хора, които работят в банка за стволови клетки присъстват по време на раждането, а след раждането и отделянето на плацентата, я взимат  и по стерилен начин изтеглят кръвта от връвта в стерилен пластмасов сак. След това, отделят за контрола няколко капки кръв и ги изпращат в лаборатория, за да се преброи колко е гъстотата на стволовите клетки. В лабораторията кръвта се центрофугира и се отделят в друг стерилен сак стволовите клетки. Следва стъпково замразяване в програмен замразител до минус 196°С . Клетките се поставят в съд за съхранение, като там могат да бъдат пазени неопределено дълго време.

Това е интелигентният подход за родители, които са преценили, че искат да запазят стволови клетки на бебето си. Ако те са решили, че няма да го правят, плацентата се изхвърля в екарисаж като биологичен отпадък. Правило, точка.

Когато човек живее сам сред природата, той има право да изяде плацентата на децата си, да запържи апендикса си с чесън и да го хапне с коктейл от урина. И също така има правото да вярва, че всичко това му дава възможността да доживее 1000 години. Когато живеем в общество обаче, нещата не стоят точно така. Съществуват правила и закони и се изисква съобразяване с тях. В противен случай би следвало да има наказание.

И се надяваме, че институциите ще си свършат работата и за Владимир Стоянов наказанието няма да е условно./www.chronicle.bg

  1. Avatar
    Ирина Ценкова

    Съгласна съм, че едно общество трябва да спазва правила, включително и болничните, ако иска да оцелее. Бих искала обаче да разбера кой нормативен акт регулира какво трябва да се прави с плацентата и с пъпната връв след раждането.
    Мисля, че тази информация е от изключителна важност, за да може човек да си създаде мнение по въпроса, но въпреки упорството ми, не успях да намеря в интернет нищо по въпроса.
    Също така се чудя, при положение, че кръвта в пъпната връв не се използва за някаква конспиративна печалба, защо да не се наложи практиката да се изчаква, докато тя се прелее в новороденото и едва тогава да се реже, след като е ясно, че това няма да нанесе вреда на детето.

  2. Avatar

    Dr.Mario iskam da vi zadam edin vapros znaete li kolko ogromna razlika ima ot edna jena koqto e rodila v bg. I ot druga koqto e rodila v Germaniq.

  3. Avatar
    Марина

    Интелектуалец?! Нобелова награда няма, а само криминални деяния. Не сте го описал коректно. Това деяние не може да бъде дело на интелектуалец, интелектуалеца знае, че има правила, процедури. Този е обикновен рецидивист и мАж с главно М.

  4. Avatar

    „Когато една жена отива да ражда в болница, тя спазва болничните правила. Дори някои от тях да не са особено приятни, и дори да се случва болничният персонал да се държи грубо с родилките“ – това е обратната страна на същата тази агресия, проявена към докторката, не разбирате ли това? Не е допустимо да има грубо и агресивно отношение към родилките, наистина ли не разбирате това? Че и да се били съобразявали с това… с правилата – да, при всички случаи, но с агресия, простащина, ЗАЩО?

    „И все пак жените, които избират да родят в болнични условия все още са значително повече от тези, които решават, че ще раждат у дома.“
    Може би защото раждането у дома не е съвсем законно у нас и няма кой да ти асистира.

  5. Avatar
    Афродит

    Особено смешно е обяснението, че плацентата е опасен отпадък. И затова грижата за изгарянето им в екарисаж била наложителна.
    Значи ли, че пък хипофизите са още повече „опасен отпадък“. Щом с такова усърдие се режат черепите на мъртъвците, че да могат да се извадят!?
    Не, че нещо, ама така тъпо да се правят опити за лъжене, то направо срамота …за лъжците.

  6. Avatar

    Не само лекарите се сблъскват с такава небивала „народна любов“. Същото се случва и с учителите в България. И основна вина за това има безумната журналистическа пропаганда на разделение в българския народ. Настройване на българите едни срещу други. Защо ли? Ами явно има сили и хора, които всяка нощ сънуват един и същи кошмар: „обединилият сили български народ ги измита на бунището на историята“. Това те не могат да допуснат. Затова привикнахме да четем как учители насилват деца и колко лекарите са корумпирани. Не казвам, че такива случаи няма и при едните, и при другите. Но за това си има съответните проверяващи и контролиращи органи, които са длъжни съвестно да си изпълняват професионалните задължения, а не да оставят правосъдието в ръцете на … Време е да се замислим и да се отнасяме по-критично към дивотиите, които ни поднасят медиите. И да започнем малко повече да се уважаваме едни други, и кой знае, може онзи кошмар да стане един ден действителност…За някои кошмар, а за други – спасение.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Scroll Up