Е-МАГАЗИН

100% Гаранция

ВИП ЗОНА

Само за ценители

Как предчувстваме, че ще умре близък човек

Странни и необясними (засега) неща се случват с човек в миговете преди неговата смърт Английската лекарка д-р Пени Сартори е обобщила дългогодишния си опит с умиращи пациенти в интензивно отделение на болница в книгата “Преживявания близо до смъртта”, която ще бъде издадена във Великобритания на 6 февруари, пише “Труд”. Вестник “Дейли мейл” публикува откъс от интересното четиво.

Преди четири години детската писателка Шели Паркър получава внезапно предчувствие, че годеникът ще умре. В това няма никаква логика. Много по-вероятно е да умре самата Шели, защото е тежко болна от рак.

Но през онази нощ в болницата нейното предчувствие е подсилено от странен сън, в който тя се среща с Бог. След като се събужда, тя има ярък спомен за всеки детайл от съня: как Бог казва, че е време Стивън да си тръгва и как отхвърля молбата да вземе нея самата вместо годеника. По обяд на следващия ден Стивън, който е пилот на хеликоптер, загива в катастрофа. “Чудя се, дали бих могла да предотвратя смъртта му, ако му се бях обадила”, разказва 41-годишната Шели, която днес живее в Ланкашър. “Не мисля обаче, че бих променила нещо”, добавя тя. В нея обаче няма и капка съмнение, че е надникнала в бъдещето.

Десет години преди случката тя има друго подобно изживяване. 3-годишно, напълно здраво момиченце е дете на нейни приятели, а Шели я е виждала само няколко пъти. Една нощ обаче сънува “много ярък сън” с нея. “Вървях по една пътека, а пред мен крачеха момиченцето и леля . Не знам доколко акуратен е бил образът на лелята, защото никога не я бях срещала или пък виждала нейни снимки – знаех само, че е починала преди двайсетина години.

Лелята ми каза, че е дошла да вземе момиченцето на небето. Детето беше облечено в розова рокля и носеше розова кофичка с лопатка, а едната половина на лицето беше с блестящ грим. Беше много радостна и танцуваше непрекъснато. Събудих се сутринта с огромна тревога. Мислех си да позвъня на бащата на момиченцето, но се отказах – та това бе просто сън, какво можех да им обясня… Тревогата ми обаче не премина през целия ден.”

Вечерта Шели отива на вечеря при роднини. Спомня си, че в един момент поглежда часовника и вижда, че е 10 и 10. “В този миг внезапно тревогата и напрежението ме напуснаха и си помислих, че най-после започвам да се успокоявам.” На другия ден Шели разбира, че момиченцето е починало малко след 10 предната вечер. Причината за смъртта му остава загадка.

Дали предчувствията на Шели са просто мрачни съвпадения? А може би са истински феномен, който си има обяснение? Да вземем друг случай – този с Джанис Райт, англичанка, която ми разказа как е била на гости при роднини във Вирджиния, САЩ. Посред нощ тя внезапно се събужда. В спалнята до себе си съзира гледачката си от детинството, която не е виждала от години, но редовно са си писали писма.

 

“В реалността тя бе някъде над 80-те – разказва Джанис, – но във видението ми тя нямаше възраст и бе обгърната от ярка светлина. Усмихна ми се, протегна ръка и телепатично ми каза, че всичко е наред. Бях шокирана и не можах повече да заспя. На сутринта споделих с домакините, че имам предчувствието, че гледачката ми е починала. Следобед се обади мой братовчед от Англия и каза, че това наистина се е случило.”

 

Как можем да си обясним такива точни предсказания? За жалост, науката все още няма теория за това и за многобройните случаи на т.нар. “преживявания близо до смъртта” – в тях често се споменава за тунел, ярка светлина и срещи с мъртви роднини. Всички тези неща ме накараха да започна работа върху докторска дисертация по темата преди няколко години. Тогава бях медицинска сестра в интензивното отделение на една английска болница. Това ми даваше възможност да наблюдавам лично много странни и необясними явления, свързани с миговете непосредствено преди смъртта на пациенти. Според мен най-лесното е да отпишем тези явления като паранормални или свръхестествени. Но аз по-скоро съм склонна да приема възможността, че нашият мозък е отделен от нашето съзнание. Казано с други думи – мозъкът може да е вместилище на това, което много хора наричат “душа”, но той не е отговорен за нейното създаване. Като всяка теория това подлежи на научно изследване. Ако се докаже, бихме имали обяснение, например, защо можем да изпитваме душевни изживявания извън тялото. Също би хвърлило светлина и върху друго явление – “споделената смърт”.

Blitz

 

 

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Scroll Up