Историята на един клиширан цвят или как розовото не винаги е било за момиченца

c9f88ad4007ec3ae53e51c9dece3e6a9_L

 

В края на новелата „Великият Гетсби”, Джей се появява в розов костюм на обяда със своята любовница и нейния съпруг Том Бюканан. Съвременните читатели приемат избора на цвят за проява на ексцентричност. Когато обаче, измаменият съпруг отправя критика към Гетсби, че носи розово, той няма предвид настоящата презумпция, че розовото е дамски цвят. Бюканан използва разцветката на костюма не за да се подиграва на мъжествеността на Гетсби, а за да намекне за неговата неискреност и непочтеност.

 

„Бюканан беше недоверчив към Гетсби и миналото му в Оксфорд, и как няма да е? Гетсби носи розов костюм.“ Коментарите на Бюканан показват, че розовото е имало друго значение през 20-те години на XX век. Според дизайнера на костюмите на филма „Великият Гетсби”, розовият цвят е бил свързван с работническата класа, а не с богатите възпитаници на Оксфорд. По това време подобни костюми носела прислугата на някои от по-заможните нюйоркчани.

 

„През 18 век е било в реда на нещата мъж да носи розов копринен костюм с флорални мотиви“, споделя Валери Стийл, директор на Museum at the Fashion Institute Technology и автор на няколко книги. Стийл казва, че в началото „розовото е било считано дори за мъжки цвят като нюанс на червеното“, което се приема за „цвят на войната“.

 

В книгата „Розово и синьо: Различаване на момченцата от момиченцата в Америка“, Джо Паолети пише, че нашите пра-пра-пра дядовци и баби са били по-загрижени да отличават децата и бебетата от възрастните, отколкото момченцата от момиченцата. „Розовото и синьото са били предлагани за взаимозаменяеми, полово неутрални бебешки цветове, които се появяват заедно в дрешките и обзавеждането на бебешките стаи.“

 

Според Фройд и мнозина психолози, към края на XIX век, родителите започнали да разграничават все по-рано пола на децата си и да използват розовото за момиченца, а синьото за момченца.

 

Розовият дрескод за момиченца се налага и от класиката „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът от 1880 г., където Ейми различава новородените близнаци на сестра си, слагайки розова панделка на момиченцето и синя на момченцето.

 

Един век по-късно, към 1980 г. розовото вече категорично се асоциирало с женственост. И така децата, които носели унисекс дрехи през 70-те, през 80-те започнали да обличат собствените си деца в цвят според пола. Паолети твърди, че кодираното, по пол, детско облекло отразявало реакцията на родителите срещу собственото им възпитание.

 

Какво ще се случи с розовият цвят от тук нататък? Напълно възможно е, все още неродените момченца, някой ден да върнат цвета трайно в гардероба си и да го носят без комплекси, така както са го правили предците им, за които розовото облекло не отразявало вътрешното Аз, а бил просто нюанс на червено…/9m-bg.com/razhdane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

*

Facebook
Как да се справим с „ТРУДНИТЕ“ ученици

https://rezerv-e.com/mario-21

Posted by Rezerv-E on 10 юли 2015 г.