Е-МАГАЗИН

100% Гаранция

ВИП ЗОНА

Само за ценители

„ДОШЪЛ СЪМ ДА СИ ВЗЕМА БОЛНИЧЕН“ И ДРУГИ ФРАЗИ, КОИТО ОБИЖДАТ ЛЕКАРИТЕ

10_1404762748

 

Напоследък журналисти и лекари са в доста сложни отношения. Първите изпълняват повеля за дискредитация, а вторите беснеят, тихо и поединично…

Ще ви дам само няколко класически примера, за да ви убедя, че от другата, докторската страна, също не е лесно.

„Аз само да попитам”

Пациентът кой знае защо си мисли, че у доктора има някакво скрито копче, което само трябва да го натиснеш и информацията потича. Абстрактна информация, сътворена в информационен вакуум – и по тази причина никому ненужна.Пациентът смята за безгрижна неучтивост отказа да се отговори на „само да попитам”, а лекарят въздъхва печално, знаейки колко безсмислена и заблуждаваща може да бъде такава информация, дадена на крак, в коридора…
Най-опитните лекари разпитват пациента и го преглеждат минимум 20 минути, за могат да получат само първоначална информация. Представете си вълната от недоволство, когато цялата наука и изкуство на прегледа се смачква до „само да ви попитам”…

„Дошъл съм да си взема болничен!”

Болничният лист е юридически и финансов документ, който касае финансовата и застрахователната страна на процеса на боледуване. „Трябва ми” не може да бъде аргумент. „Имам следните оплаквания и се чувствам неработоспособен” е нещо съвсем различно. Вежливо, отговорно пред себе си и лекаря, аргументирано. Обикновено такъв подход получава „двойна доза” почивка за възстановяване. ”Дай ми” е махленски подход и обикновeно води до махленски ситуации – разправии, подкупи, претупан преглед…

„Ей, госпожо…”, или „Слънчице!”…

Да сте чували за разлика между неформалното, или приятелско общуване и деловите взаимоотношения? „Слънчицето” е формирало начин на мислене и характер, каляван във внушителен брой години и изпитания на самостоятелна работа.”Слънчицето” всекидневно решава нестандартни клинични ситуации, сблъсква се с страдания и смърт, с обезумели от страх и болка близки на пациента, и всяко листче, което изписва е отговорност, която чука на вратата на съда…

„Дойдох за рецепта”

Това е пълно неглижиране на лекарския професионализъм. Това му е работата на лекаря – да диагностицира и да лекува, най-често с фармацевтични форми, за които издава рецепта. Рецептата отново е юридически документ, с множество задължителни атрибути, от който следват финансови взаимоотношения. Не можеш да издадеш рецепта за „призрак” , т.е. за състояние или заболяване, което не е обстойно проучено и поставено като диагноза.

Рецептата не е хартийка, която ви спестява разправия в аптеката. Тя е част от вашата диагноза, от вашето здраве. Подлежи на строга отчетност. Отразява задълбочен преглед и разговор, изисква коментар и обсъждане…

„Да ми сложите един деган” /или каквото и да е друго лекарство/.

Един от най-унизителните моменти – звучи точно като „отрежете ми половинка сирене”. За пациента ампулката е „нещо”, което ще му донесе облекчение, но за лекаря, това е строго специфичен медикамент, със своите показания, противопоказания, странични ефекти и лекарствени взаимодействия. Няма безобиден препарат. И при всеки медикамент „дозата прави лекарството”
– не може нито много, нито малко, нито рано, нито късно…

„Вътре ли е лекарят, гледам – голяма опашка…”

О,да вътре е. Изчаква пациента да се съблече, да си разкаже оплакванията, да бъде прегледан, да се облече, да му бъдат изписани изследвания, рецепта, болничен лист. И независимо кой колко бърза, процесът си има технологично време.

„Минавах и реших да се отбия…”

От такъв подход повечето медици озверяват. Тръгнал човека нанякъде, но понеже кихнал два пъти, „отбил се”.Ситуацията е изтъкана от неуважение- към здравето на „минаващия”, към лекаря, който и такива „дреболии” преглежда по установения алгоритъм, към голямата опашка с често сериозни страдания.

„Искам да запиша адрес, баща ми вече цяла седмица няма апетит – Казват, че зад един намален апетит могат да се „скрият” 36 заболявания.”

Лекарят е високообучен специалист, но в домашни условия, само с две ръце и една слушалка, може най-общо да се ориентира, но не и да реши проблема. Вярно, че е мъчително да се транспортират възрастни роднини, но да извикаш лекар за такива дълговременни и размити оплаквания е безотговорно.

И още, и още…Феноменът „никой не уважава никого” е страховита диагноза на нашето общество . Общество, което се топи… Като сняг. Мръсен сняг.

д-р Венета  Никифорова

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*