Е-МАГАЗИН

100% Гаранция

ВИП ЗОНА

Само за ценители

Бъдни вечер е!

 

 

Днес се празнува един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.

Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.

На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.

Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат “Малка Коледа”, “Суха Коледа”,  “Детешка Коледа” или по-рядко – “Мали Божич” и “Крачун”.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен “Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “вечерник”, “светец” или “харман”. Той е замесен с “мълчана вода” от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.

Освен този хляб, момата носи и “вит-превит кравай”, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.

Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.

На Бъдни вечер завършват и 40-дневните коледни пости.

На 24 декември българската православна църква почита и паметта на Света преподобномъченица Евгения.

Имен ден празнуват: Евгени, Евгения, Жени, Бистра, Благороден, Благородна, Малчо (от словосъчетанието Малка Коледа), Малик, Мален, Малена, Малин.

www.vesti.bg

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Scroll Up