Бруксизъм – дефиниция, етиологични концепции и методи за диагностика

Бруксизъм – дефиниция, етиологични концепции и методи за диагностика

10

И. Йончева, Л. Байракова

Катедра „Протетична дентална медицина“; Факултет по дентална  медицина; Медицински университет – София; Dental Magazine

Целта на представения обзор е да се проследи етиологията и честотата на разпространение на бруксизма сред младите хора, за да се избере прецизен метод за диагностика с цел ранна превенция. Акцентира се върху технологичния напредък и навлизането на съвременни системи и компютъризирани устройства за отчитане на етиологичните фактори, асоциирани с феномена.

Ключови думи: бруксизъм, диагностика.

Поради динамиката и ритъма на съвременния начин на живот, бруксизмът все повече се наблюдава като изявена патология сред младите хора. Неговата същност е обект на много научни изследвания и независимо от многобройните теории по отношение на факторите за възникването му, все още проблемът не е еднозначно изяснен.

В резултат на липсата на силно изявени симптоми в началото, много пациенти гледат на неговата проява като на естествено поведение. С течение на времето и без адекватно лечение клиничната картина  се задълбочава и в много случаи се стига до трайно увреждане на дъвкателния апарат. Според степента на изява на патологията може да се наблюдава изтриване на зъбните повърхности, дискомфорт в темпоромандибуларната става, болка в дъвкателната мускулатура, главоболие и др.

Дефиниция

Бруксизмът представлява парафункционална активност на дъвкателния апарат и се дефинира като неосъзнат навик на скърцане, триене и стискане със зъби[22].Терминът бруксизъм произлиза от гръцката дума βρυγμός, което означава “скърцане със зъби“, а хората с тази парафункция могат да бъдат наречени бруксисти.

Съществували са много дискусии относно името на заболяването. През 1907 г. Marie и Pietkiewicz[44] първи описват феномена в научната литература и въвеждат френския термин “la bruxomanie“. По-късно Frohman през 1931г. определя бруксоманията като психическо състояние и въвежда понятието бруксизъм, което остава актуално и до днес[18].

Различните концепции по отношение момента на проява на патологията, етиологичните фактори и тежестта на изявата, определят и разнообразието в дефиницията на бруксизма. Много често  феномена е описван самостоятелно или в комбинация с други вредни навици и се причислява към общата група на парафункциите.

Според Международната асоциация на нарушенията по време на сън бруксизмът се дефинира като орална активност, характеризираща се със скърцане и стискане на зъбите по време на сън, най-често свързана с фазата на събуждане[4]. Систематичният преглед на литературата показва, че парафункцията може да се прояви  по време на сън и/или в будно състояние.

Повечето автори описват дневния бруксизъм като полуосъзната или осъзната двигателна оро-мандибуларна дейност, често асоциирана със стреса и влиянието на други вредни навици[19,31,39]. Изявената парафункционална активност през деня често се определя и с други термини като “оклузален невротичен навик“ и “травматична невралгия“. Това дава основание при регистрирането на феномена да взима участие  и  невролог с оглед разграничаването му от определени невродегенеративни заболявания[9,21,30].

Нощният бруксизъм най-често се класифицира като парасомания или нарушен двигателен стереотип на долната челюст, характеризиращ се със стискане и скърцане на зъбите[4].

В световната литература се описват две форми на нощния бруксизъм – първична, при която липсва причина и не е установен медицински проблем и ятрогенна, асоциирана с различни патологични състояния като нарушение на съня, поведенчески разстройства, дихателни нарушения, влияние на лекарства, химически агенти, наркотици и др.[38,60]. По тази причина от важно значение за практиката е определянето на факторите, отключващи патологията във връзка с подхода и метода на лечение.

Честота на разпространение

По отношение честотата на разпространение на парафункционалната активност сред населението, съществуват известни различия в отчетените епидемиологични данни.

Според Shetty[56] вероятно те се дължат на различия в дефиницията, диагностиката и методите на изследване на патологията. В голяма част от проведени анкетни проучвания се отчита, че бруксизмът в будно състояние се среща между 5-25% сред децата и младите хора, и намалява с напредване на възрастта, като по–често се наблюдава при представителите на женския пол (7,14,19,20).

По отношение на бруксизма по време на сън много автори като Lavigne, Leberge, Vitaro и др.[34,39,49,50] констатират линейно намаляване на честотата от детството (12-20%) до зряла възраст (5% – 8%) , без значение на половата принадлежност.

Според Manfredini и кол.[42] обезпокоителен е фактът, че между 8-31% от населението в световен мащаб е с данни за бруксизъм. По наши изследвания разпространението на бруксизма сред младите хора също показва значителна честота от 30%, което дава основание да се обърне особено внимание върху проблема и да се избере коректен метод за диагностика[1].

Етиология

През годините въпросът за причините, свързани с появата на бруксизма е широко дискутиран и днес е постигнат консенсус по отношение на мултифакторната му етиология. Голям брой автори обръщат внимание на генетичното и фамилното предразположение към бруксизъм. По литературни данни между 20% и 50% от пациентите съобщават за членове на фамилията с изявена патология още от ранно детство.

Това потвърждава становището на Reding, Rubright, Zimmerman, Abe и др., че съществуват определени генетични фактори, предразполагащи проявата на парафункцията[5,33,55].

Множество клинични наблюдения са посветени на ролята на оклузалните фактори в генезиса на бруксизма. Идеята, че оклузалните смущения могат да обяснат навика да се скърца и стиска със зъби, стана популярна след публикуването на концепцията на Ramfjord и Ash, според която оклузията може да повлияе  мускулната активност[53].

Считало се е, че оклузалният дисбаланс винаги предизвиква различни форми на бруксизъм. Като основни локални фактори и до днес се приемат повишената височина на оклузията, предварителните контакти и артикулационни блокажи, феномена на Попов/Годон, ортодонтските аномалии и др.[24,43].

През последните няколко десетилетия влиянието на оклузията придоби второстепенно значение и фокусът бе изместен към ролята на психосоциалните причини и емоционалния стрес в проявата на бруксизма. Много автори споделят схващането, че стресът и безпокойството са едни от водещите фактори отключващи патологията[42,47].

Не случайно хора, чийто труд е свързан с пренапрежение и умствено натоварване като военнослужещи, пилоти, журналисти, спортисти и др. се определят като рискови групи за развитието на бруксизъм[56].

Интересни са проучванията в това направление на Clark, Rugh, Handelman и др. автори, които констатират наличието на по-високи нива на кетахоламини в урината на пациенти с бруксизъм в сравнение с пациенти без изявени парафункции[12,59].

Днес водещата роля на централната и вегетативната нервна система в повишената оромандибуларна дейност е доказана в редица научни трудове[13,31,38].

Многофакторната природа на бруксизма се допълва още и от влиянието на различни вредни навици (захапване на език, бузи, гризане на нокти, дъвчене на молив, химикал и др.), нарушения в допаминергичната система, дишането, промени в сърдечната честота и мускулния тонус и други висцеро-висцерални причини[10,36,37,40,56].

Диагностика

Бруксизмът често се описва като рисков фактор за развитието на темпоромандибуларна дисфункция, водеща до износване на зъбите и в по-тежки случаи до отключване на оклузална травма[8,52].

Своевременното диагностициране на парафункционалната активност има съществено значение, поради негативните ефекти, свързани с болката в областта на лицево-челюстната област, главата и шията, честите зъбни фрактури и усложненията при протетично лечение. Методите за оценка на бруксизма според литературните данни се разделят в няколко направления:

  1. Въпросници. Като метод за диагностика въпросниците често се използват в клиничната практика и се прилагат в случаите, когато се ангажира сравнително по – голяма част от населението. Съществуват различни анкетни карти със серия от общи въпроси, базирани на клиничната симптоматика на бруксизма. Един от недостатъците на метода е субективния характер на получената информация[32], защото голяма част от изследваните лица не са запознати с парафункционалната активност и не могат да се идентифицират като бруксисти.
  2. Клинични белези. Редица автори като Ekfeldt, Christiansson, Eriksson, Molina, Lobbezzo и др.[15,35,45,48,54] считат, че според степента си на изява клиничната картина на бруксизма може да бъде твърде разнообразна и да се обобщи в няколко направления:
  3. По отнощение на денталните структури: инцизално и оклузално зъбно изтриване, зъбна мобилност, хиперсензитивност, чести фрактури, екзацербиращи периодонтални заболявания, провалено имплантологично лечение.
  4. По отношение на темпоромандибуларните нарушения: хипертрофия на дъвкателната мускулатура, дискомфорт в дъвкателната мускулатура (с или без болка), перикраниална мускулна чувствителност (най-често сутрешно главоболие), затруднена дъвкателна дейност, дискомфорт или болка в темпоромандибуларната става.
  5. Допълнителни клинични белези: наличие на бразда по латералната граница на езика; намалена саливация или ксеростомия, прехапване на устни, бузи или език, глосодиния, прекомерно безпокойство или тревога, свързани със зъбната абразия.
  6. Интраорални устройства за оценка на зъбното изтриване и измерване силата на захапката. Много автори (Фиг. 1) оценяват оклузалното изтриване и типа на оклузалните контакти, анализирайки модела на износване на оклузални шини за бруксизъм[26].

 

В свое проучване Korioth, Bohlig и Anderson[17] установяват, че при бруксисти, в резултат на повишена мускулна активност, се наблюдава цялостно износване на оклузалната шина, което е неравномерно и асиметрично.

В резултат на огромния технологичен напредък все повече в практиката навлязоха различни съвременни системи за отчитане на бруксизмалната активност. Подобна иновация представлява интраоралният уред Bruxocore plate (Bruxocore Bbruxism – Monitoring Divice-BBMD) за диагностика на бруксизъм по време на сън. Според Forgione, Heller и др.[17,23] автори уредът намира ефективно приложение за измерване на парафункционалната активност, чрез преброяване на отстранените микроточки по повърхността на плаката.

През 2001 г. Takeuchi, Ikeda и Clark[58] разработват шина детектор – Intra-splint force detector за измерване силата на парафункционалната активност при зъбния контакт, на базата на чувствителен пиезоелектричен филм.

  • Електромиографско изследване. Сред различните методи за диагностика на бруксизма, наложили се в практиката, един от най-често използваните за обективно и качествено измерване на бруксизмалната активност е електромиографският запис на моторната мускулна дейност[11,25,51,57]. Опитът в практиката наложи разработването на все по-точни и усъвършенствани преносими устройства за електромиография. През 2004 г. в денталната практика навлезе миниатюрен електромиографски детектор – анализатор, като скринингов тест за умерено до високо ниво на бруксизъм, наречен Bite Strip. У нас Филчев и Йончева[3] с помощта на апарата диагностицират степените на изява на патологията и тяхното съотношение и определят Bite Strip като добър обективен метод за диагностика и лечение на бруксизма (Фиг. 2). Една от последните новости (Фиг. 3) е създаването на детектор – анализатор с обратна биологична връзка – Grindcare[27]. Уникалността на системата се състои във възможността да бъдат обработени и записани онлайн ЕМГ сигнали за парафункционална активност и да се извърши биологична стимулация за намаляване на бруксизмалната дейност по време на сън.
  • Полисомнография. Полисомнографските записи за бруксизъм обикновено включват електроенцефалограма, ЕМГ, електрокардиограма, термочувствителни резистори и аудио-видеозаписи. Този вид проучване позволява да бъдат направени много анализи на съня по отношение на физиологичните процеси, но засега остава почти без приложение в клиничната практика. Поради високата си цена и отнемането на време за анализ, някои автори предлагат алтернативни сензори за регистрация на движенията на долната челюст и/или на зъбния контакт[6,61].
  • Приложение на Т-Скан система в диагностиката на бруксизма. Прецизният анализ на оклузалните контакти е въпрос на функционалната диагностика. Все по-широко в денталната практика навлиза приложението на системата Т-Скан като надежден метод за диагностика и оценка на силата и разпределението на оклузалните контакти при различни парафункционални навици[28,29]. Компютъризираната система представлява дентално устройство за интраорална регистрация и анализ на дъвкателната сила, която се проектира върху специфична, чувствителна на натиск сензорна система (Фиг. 4). Чрез нея програмата дава възможност за онагледяване и анализ на силата и времето на възникване на оклузалните контакти чрез двуизмерни и триизмерни графики и таблици[41,58].

Независимо от някои противоречиви становища, описани в литературата Mizui и кол. оценяват Т-Скан системата като обективен и добър метод за определяне силата и времето на образуване на оклузалните контакти при максимална интеркуспидация (46).

У нас с помощта на Т-Скан програма Филчев и Калъчев потвърждават феномена на доминиращите силни контакти в най-крайната двойка зъби антагонисти в централна оклузия[16]. Калъчев разработва собствен метод с Т-Скан система за анализ на оклузалните контакти при динамична оклузия и осъществяването на функционален дъвкателен баланс при лечението с фиксирани конструкции[28,29].

При бруксизъм и бруксомания Димова анализира стабилността на оклузията с помощта на Т-Скан системата по отношение на балансираното разпределение на оклузалните контакти при максимална интеркуспидация[2].

Заключение

Бруксизмът като парафункционален феномен е широко обсъждан през годините. Все още съществуват много дискусии по отношение на неговата диагностика, тежест на проява, лечение и прогноза. Няма и еднозначни отговори във връзка с причините, които отключват патологията.

Дали трябва да се обърне по-голямо внимание на оклузалните смущения в орофациалната морфология или на нарушенията на централната нервна система.

В ежедневната практика все повече се наблюдават случаи с бруксизмална активност, особено при млади хора. В този аспект ранното диагностициране и избора на точен диагностичен модел на проблема е от съществено значение. Всички тези въпроси показват, че темата е много актуална и има много преспективи за бъдеще./http://medicalnews.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

*