Е-МАГАЗИН

100% Гаранция

ВИП ЗОНА

Само за ценители

БЕЗПЛАТНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НЯМА И НИКОГА НЕ Е ИМАЛО

Daniela_Gortcheva

 

Ще ви кажа как е в Холандия, която е на първо място в света по здравеопазване

Тия дни на няколко пъти стана дума за здравеопазването и за чудовищната корупция и бюрокрация в България, за висенето с часове по болничните коридори, за хаоса, за лошото и неприветливо отношение на лекарите към пациентите, за агресивното поведение на пациенти към лекари и т.н.
За мен всичко това се дължи на манталитета през комунистическия режим, когато морал нямаше и единствено страхът удържаше донейде нещата, но не съвсем. Всичко това е следствие от липсата на морал и наличието на цинизъм, от безнаказаната корупция и наглост, от простотията (специално отглеждана и нарочно обгрижвана) на самото общество и от бездействието на прокуратурата.
България има наистина много добри и почтени лекари, изключителни професионалисти. Но средата в България е ужасна, а почтен човек не може и не иска да живее в блато. И много от висококвалифицираните български лекари напуснаха тинята на корумпираната ни държава и отидоха да лекуват по света. Тук сега се вихрят не малко хора (не само лекари, но тарикати, свързани със здравната реформа), които нямат страх ни от Бога, ни от прокуратурата (понеже и тя е в тинята на корупцията и пряко подчинена на властимащите чрез единствения си прокурор и скандалния Закон за съдебната власт, който е противоконституционен и който противоконституционно определя, че всеки прокурор е пряко подчинен на главния прокурор).
Безплатно здравеопазване няма и никога не е имало. Включително по време на тоталитарната държава. Добрата болница иска скъпо съвременно оборудване, добрите специалисти и лекари трябва да бъдат добре платени, това е огромен и отговорен труд.
Доброто здравеопазване трябва да е платено, но това не значи – достъпно само за платежоспособните. Напротив, доброто здравеопазване е еднакво достъпно и еднакво добро за бедни и богати.
Доброто здравеопазване не значи лекари да се чудят как да ви изсмучат парите за щяло и нещяло, да ви правят ненужни операции и да ви предписват ненужно скъпи лекарства. Напротив – лекарят трябва да мисли само за едно- единствено нещо – как да излекува по-бързо и по-добре пациента си. И да предписва лекарства само в краен случай, както правят холандските лекари за неудоволствие на свикналите да се тъпчат има-няма защо с антибиотици нашенци. 🙂 Без да мислят, че точно добрият лекар не дава лекарства, когато няма нужда, а важни съвети и стимулира имунитета да се справи сам. За тази цел той, лекарят, трябва да е не само морален човек, но и знаещ човек.
Ще ви кажа как е в Холандия, която е на първо място в света по здравеопазване. И където няма конфликт на интереси, та работещият в държавна болница лекар да Ви препраща към частния си кабинет и да Ви иска пари за консултации.
Системата в Холандия е направена така, че интересите и на пациентите, и на лекарите, и на болницата, и на застрахователя да са гарантирани.
Какво иска пациентът?
Иска, когато се разболее, да не се тревожи за пари и да знае, че ще получи най-доброто.
Какво иска лекарят?
Иска да бъде добре платен за нелекия си и отговорен труд, иска възможност да се развива и да изпитва удовлетворение от работата си.
Същевременно и лекарят, и пациентът искат добре оборудвана, чиста, модерна, приветлива и функционална болница, разполагаща със съвременна апаратура.
Какво иска застрахователят, на когото пациентите плащат своите месечни осигуровки и който съответно им плаща разходите за лекар и пр.?
Много просто: да печели. Да плати заплатите на служителите си и да остане за него, след като е платил на пациентите разходите.

 

Та ето как е в Холандия, без да съм изчерпателна, без да съм се занимавала подробно (поради липса на време) с проблематиката, само личен опит.

 

1. Няма начин да не сте здравноосигурени, ако живеете там легално. Всяка година, около месец декември аз сядам и сравнявам какво предлагат различните застрахователи и след кратко семейно съвещание, избирам нашия застраховател. Мога да го сменя, мога да остана при същия. Изборът е доста голям, впрочем.
Здравното осигуряване е около 100-120 евро месечно на човек. Може да е малко по-малко или малко повече, но сумата е горе-долу толкова и варира от 70 до 160 евро на месец, на човек.
Нашето тричленно семейство плаща около 340 евро месечно.
Децата до 18 години не плащат отделно и са прикрепени към застраховката на този родител, който има право на повече екстри и съответно плаща повече. Тоест, ако бащата плаща 100 евро месечно, а майката – 120 евро, детето е прикрепено към нейната застраховка.

 

2. Освен тези 120 евро месечно, всеки човек има и задължително 300 евро годишно собствен риск. Собствен риск е малка превенция срещу пациенти, които си въобразяват, че имат какви ли не болести и настояват има-няма защо да си правят изследвания. Когато пациентът отиде на специалист, в някои случаи застрахователят може да прецени, че пациентът ще плати сумата със собствения риск и чак когато бъдат изчерпани тези 300 евро, застрахователят ще доплати останалата част.

 

3. Какво покрива застраховката? Всички прегледи при личния лекар и всички лекарства, които лекарят ти е предписал (без парацетамол, аспирин, сироп за кашлица, капки за уши, нос и пр. баналности). Но всички скъпи лекарства се поемат от застраховката. Включително противозачатъчните таблетки (по този въпрос имаше известни колебания през годините, но мисля,че върнаха въпросните таблетки към пакета).

 

4. Аптеката не ти взема пари и се оправя директно със застрахователя. Аптеката не чака да й подадеш рецептата. Само си казваш името. Твоят лекар й е пратил рецептата по имейла. Аптеката има твое досие и те предупреждава ако единият медикамент отслабва влиянието на друг, който вече употребяваш: например, предупреждават те, че докато пиеш антибиотик, противозачатъчните таблетки не са сигурни.

 

5. Пациентът не може сам да се насочва към специалисти. При специалист го плаща личният му лекар. Това се прави с поне три ясни и разбираеми цели – не е пациентът този, който ще преценява какъв специалист му трябва, за това си има дипломирани лекари. Времето на специалиста е ценно и за да може да обърне внимание на хора, които действително имат нужда от него, не трябва да си губи времето с всеки, който си мисли, че му трябва да речем кардиолог, понеже има маясъл.
И трето, специалистът е учил дълго не само обща медицина, но е специализирал дълго, а за да поддържа ниво, той следи и чете ежедневно специализирана литература и не само, че трябва да му остава време за това, но и поради това, че влага много лично време в развитието си, той е добре платен. Застрахователите нямат сметка да плащат на всеки пациент, въобразил си, че знае по-добре от доктора какъв лекар му трябва, високия хонорар на специалист, когато пациентът не е за него.

 

6. Спешните случаи. Спешен случай затова е спешен, защото трябва да има бърз достъп до медицинска помощ. Което значи, че пациентът трябва да може веднага да отиде до най-близкия център за спешна помощ, където веднага идват при него, виждат за какво става дума и ако случаят не изисква абсолютно моменталическа намеса, медиците обслужват първо другите, нетърпящи чакане пациенти, после него.
Така аз, когато успях да си напъхам лапата в спиците на колелото на приятел, докато се возех отзад на багажника, отидох с такси до спешния център на болницата, където веднага ми дадоха специален стол да седна, тутакси дойде един симпатичен младеж да ме попита какво ми има, опипа ми лапата, сетне почаках около 30 минути , докато обслужат едни пребити от мароканци англичани и накрая ми направиха снимка. Десетина минути по-късно, дойде един млад лекар и ме успокои, че няма счупено, само са ми разтеглени яко ставните връзки, направи ми превръзка и ми обясни какво да правя и да не правя, като ми каза, че поне 6 -8 седмици няма да мога ходя нормално.

 

7. Линейка. Кола за бърза помощ не идва за всеки. Ако се обадите, отсреща те разпитват подробно за случая и много рядко пращат линейка. Колата за бърза помощ струва ужасно скъпо, ако се разхожда за всеки, може да не стигне някъде, където наистина е спешно и жизненоважно.
Тъй че за всичките години само веднъж са ме возили с линейка – когато се претърколих здравата по стълбите на мои приятели в Лайден и то защото не знаеха дали пък не съм си наранила гръбначните или вратните прешлени (слава Богу, не бях, разминах се с един счупен нос и счупен палец). 🙂
Ако обаче решат, че случаят е за линейка, тя идва страшно бързо. Момчетата, които я обслужват са млади, здрави и силни (може да се наложи да пренасят тежък пациент), освен това са обучени в даване на първа помощ на място и в поставяне на първоначална диагноза. Симпатягата медик се вози отзад в линейката с пациента и допълнително му задава важни въпроси, чиито отговори предава в болницата – да не се губи време при оказване на бързата помощ. И всичко това го правят мило и със съчувствие, усмихнато и много дружелюбно.

 

8. Отношение към пациента. Независимо за какво сте в болницата или при лекаря, лекарите се държат мило и съчувствено, не знам как го постигат, но пациентът усеща съчувствието им. Да не говорим, че винаги си подават ръката и се представят, освен че имат табелка с името си на престилката. И не само че задължително се здрависват с теб, но и задължително ти обясняват какво ще ти правят и защо. Нали разбирате: пациентът има права. Докторът, впрочем – също.
И да добавя – никога никой не дава пари на лекар, сестри, санитари и пр. в болницата. Не знам и бонбони и уиски да им се носят, няма изобщо такива практики. Благодарният пациент най-много да изпрати писмо.

 

9. Посещение при личния лекар.
За да отидете на личен лекар, задължително трябва да се обадите на неговата асистентка, която е нещо като медицинска сестра, има нужното за това медицинско образование, макар да не е лекар. Тя ви разпитва какъв е случаят, дава ви час в зависимост от това дали случаят е спешен и трябва веднага или утре, или пък може по-натам през седмицата, в удобно за Вас време. Също така тя е човекът, който може да ви смени превръзката, да ви изгори брадавичка и други „дребни” работи, за да не ангажирате доктора.

 

10. Рецепта по телефона. Ако например, имате някакво заболяване, за което пиете лекарства и те са свършили (например, имате алергия от години и ползвате лекарства, които ви помагат, но сте ги свършили), може да поискате рецепта по телефона и така спестявате време да ходите на лекар, а отивате направо в аптеката, където рецептата вече е пристигнала преди Вас самия.

 

11. Чакане на ред в болницата или при личния лекар.
За 27 години два пъти ми се е случвало да чакам повече от 10 минути. Причината е, че Вие имате предварително определен час, а хората са преценили колко пациента могат да обслужат за това време.
Впрочем, ако не отидете, когато имате час, плащате прегледа (а той не е евтин) от собствения си джоб. Не може да се пилее време, в което някой нуждаещ се може да бъде обслужен. Така че ако ви се променят плановете и не може да отидете, обаждате се предварително и уговаряте друг ден и час.
Приемната на личния лекар/зъболекар винаги е много уютна. Има достатъчно столове за сядане, закачалки за палтата и поставки за чадърите, има детски кът и много интересни и разнообразни като тематика списания за убиване на времето. Досега не съм успяла да прочета поне едно, въпреки че има доста интересни, защото редът ми идва бързо. 🙂
Ако се наложи да отидете в болницата и не знаете къде е вашият кабинет, то отивате на регистратурата, която във всяка болница е видима още от входа. Там любезно ви упътват на кой етаж и пр., но обикновено няма нужда да ви упътват, защото вие предварително знаете кой сектор, кой кабинет, а цялата болница е обозначена с видими указателни табелки и без да се лутате стигате до съответното отделение.
Там, било рентген, било ортопедия, било хирургия, онкология и пр. имат своя регистратура, където си подавате бележката с направлението и личната карта, с която удостоверявате самоличността си. Регистрират Ви и ви подканят да седнете, а след няма и 5-6 минути, идват да Ви вземат.
Мъжът или жената в бяла престилка и с табелка на ревера, на която ясно се чете името му/ й, ви подават ръка усмихнато, казват ясно и отчетливо името си и ви обясняват какво ще ви правят (снимка ли, преглед ли, защо, как и пр.).

 

Ами това е, дами и господа. Никому не е приятно да е болен, но в цивилизования свят, това поне не е допълнително унижение и изтезание.
И още нещо към точка 3.
Ако съм настоявал пред моя домашен лекар да ме прати на специалист за някакви изследвания, които за моя радост не потвърдят опасенията ми, а се окажа здрав, застраховката не ми плаща прегледа и пр., ами си ги плащам от собствения риск. Ако надвишават собствения риск 300 евро, тогава ги доплащат. Същото е със спешния случай, когато по невнимание съм се пребила или съм си пъхнала лапата в спиците, както е в моя случай. Плащат линейката, ако има такава и спешната помощ, но след като първо са ми изтеглили собствения риск от 300 евро. Тъй де – човек не бива да търчи като коза по стълбите или да си пъха лапата в спиците на колелото, докато се вози отзад на багажника.. 🙂 Даниела Горцчева /forumat-bg.com/

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Scroll Up