Нормалното физическо развитие на бебето минава през много етапи. Като се започне от задържане на главичката, премине се през посягане с ръчичка и хващането на пр едмет, обръщането, седенето и стоенето право. Всичко това е подготовка за най-сложния етап от развитието на детето - прохождането.

Еволюционно изправянето и ходенето са се появили най-късно. За тяхното осъществяване се включват много механизми от човешката анатомия и физиология.

Ако се вгледаме внимателно в походката на детето, то промяната й може да ни информира за начална форма на някаква болест.

Голяма част от родителите ги интересува два основни въпроса :

---кога нормално прохожда детето ? И

---коя е крайната възраст до която то трябва да се осъществи?

Върху възрастта през която едно дете трябва да проходи оказват влияние много фактори. Един от тях е генетиката – обикновено децата приличат по този показател на своите братчета и сестрички , или на своите родители.

Друга важна предпоствака за прохождането е физическото и нервно – психичното развитие на бебето до момента. При определен кръг деца , то е забавено – напр. по-къно се обръщат – след 5 ия месец, по-късно седят самостоятелно – някъде след 9 месец и др. Естествено при тях се очаква прохождането да стане по-късно след годинката. Тези забавяния в развитието на бебето трябва стриктно да се определят от наблюдаващия педиатър дали са физиологични или дискретни прояви на някакви заболявания. При ранното им откриване и започване на подходяща физиотерапия може да се навакса пропуснатото.

Има една група деца, които ненаддават добре през месеците и изостават във физическото развитие от своите връстници. Тях аз наричам „ групата на 8 килограмовите”.Наименованието идва от теглото им при навършване на първата годинка. Интересното при тях е, че въпреки тяхното тегловно и ръстово изоставане , те са с напълно нормално нервно –психично развитие, рано прохождат – около 10 ия месец и най-важното за един родител – като ,че ли по –рядко боледуват от инфекции. Почти винаги те наваксват пропуснатото и след някоя и друга година се изравняват с връстниците си.

Както всички знаем, пълзенето възпрепятсва нормалното прохождане. Така, че не е желателно да го стимулираме. ПЪЛЗЕНЕТО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ ОТ РАЗВИТИЕТО НА ДЕТЕТО.

Когато контактувам с родители в детскта консултация , почти всички нямат търпение да попитат - кога е хубаво да се купи проходилка? Повечето педиатри и ортопеди сме обединени и сме на мнение , че проходилката е ненужна и може само да забави самостоятелното прохождане. Тя дава псевдостабилност и зависимост на детето от нея.

:

За нормално самостоятелно прохождане се смята възрастта около годинката – плюс минус 2 месеца. Ако то не се е появило до годинка и 4 месеца е нужно да се обърнем към лекар.

Не се радвайте ако вашето дете рано проходи – преди 11 месец и не го толерирайте за това. При тези деца има риск от деформация на крачетата, по- късно те ще имат много странна патешка походка, която ще ви притесни. Важни фактори от физическото развитие на детето , които предхождат прохождането са :

---задържане на главичката – до 2 ри месец

---посягане и хващане с ръчичка – до 3-4 месец

---обръщане от корем по гръб а след това и обратно – до 5-6 месец

---самостоятелно седене - до 9 месец

---възможност за изправяне от седнало положение със захват на ръчичката – 10 – 11 месец.

Ако вашето дете след годинката може да ходи , но не иска да се пусне от вас - това не е страшно – просто то търси сигурност .

Много често през периода 1 – 2 годинки детето има клатеща , несигурна походка, при която замята някое от крачетата. Това е т.нар. бебешка походка. Тя смущава голяма част от родителете и те настояват за консултация с ортопед . Винаги след прегледа те се успокояват и разбират ,че просто трябва да се изчака развитието на детето. Да не забравяме, че физиологично стъпалото на детето до 2 рата годинка е плоско /дюстабан/. Това също допринася за вида походка.

И така - кои са проявите ,които трябва да заострят нашето внимание и да ни принудят да потърсим лекарска помощ.:

1. КЪСНО ПРОХОЖДАНЕ – след 1 година и 4 месеца – изисква веднага консултация с ортопед и невролог.

2. Нормално прохождане, но куцащо и силно клатушкащо – веднага консултация с ортопед. Може да е проява на неоткрита луксация на тазоберената става.

Затова изисквайте от лекарят, който ви провежда детската консултация ехографско изследване на ставите от специалист – ортопед. Ако вашето бебе попада в рисковата група – момиче, седалищно предлежание, наследственост, то това изследване трябва да се проведе още до 2 рия месец. За останалите, при положение ,че клинично са преглеждани ставите ежемесечно , то препоръчвам ехографията да се направи към 4 ия месец.

3.Трудно или невъможно ходене, поради променен тонус на мускулите - веднага консултация с детски невролог за отхвърляне на ДЦП и други нервни или метаболини заболявания.

4. Остро настъпила невъзможност за ходене , придружена с болка и щадене на крайника – веднага консултация с ортопед – за отхвърляне на травма.

5. Остро настъпил проблем с ходенето или накуцване, без данни за някакво падане и придружено с инфекциозен синдром – най –често температура – незабавна консултация с вашия лекуващ лекар за охвърляне на някои възпаления на периферната и централната нервна система.

Ще се радвам, макар и малко да съм заострил вашето внимание върху двата компонента в развитието на вашето дете : прохождането и остро появило се накуцване и затруднение в походката.

Навременната лекарска диагноза и лечение ще ви спести куп неприятности и страхове.

Д-р МАРИО Янакиев