Психичните разстройства при жените след раждането са описани още от Хипократ.
Терминът „следродилна депресия” е формулиран и включен в психиатричната номенклатура през 1994 година . Повод за това са зачестилите случаи на самоубийства на родилки или посягане върху живота на новородените.
Тези факти, имащи не само важно медицинско, но и фамилно и социално значение , привличат вниманието на клиницистите върху проблема и дават началото на разширени проучвания.
Отначало диагнозата е ограничена до 4 седмици след раждането, но след като се установи съществената роля на психосоциалните фактори - алкохол, никотин, дрога, професионална умора, финансови трудности и др., този период е удължен до 6 месеца.
Механизъм на поява
Причината на следродилната депресия се търсят в рязката промяна на хормоналното равновесие след раждането – на естрогена, прогестерона и окситоцина.
В зависимост от степента на тази промяна са определени три форми на следродилна депресия:
Следродилна меланхолия . Характеризира се като преходно състояние на повишена емоционалност, което се явява при около 50 % от родилките. Тя се изразява в склонност към плачивост, възбуда и емоционална лабилност.
Пикът е на 3 – 5 ден от раждането и продължава от дни до седмици.
При нея взаимоотношението майка – дете не поставя проблеми. Тя не е свързана с психосоциални фактори.
Следродилна непсихозна депресия. Явява се при 10 – 20 % от родилките в рамките на 6 месеца.Освен психосоциалните , допълнителни рискови фактори са психоза в миналото и пременструално психично разстройство.
Симптомите включват потиснато настроение, апатия, безразличие към детето и към близките, смущение в апетита, намалена съсредоточеност, сънливост, която преминава в заспиване, дори, когато детето е будно.
Следродилна психозна депресия. Появява се в първите 3 месеца.
Представлява тежка форма на предходната депресия плюс два допълнителни симптома - заблуда и халюцинации.
Опитите за самоубийство или нанасяне на вреди на детето са много чести и реални.
Тези случаи трябва да се разграничават от тези на тежка депресия, психози, шизофрения, анемии, някои болести на щитовидната жлеза.
При загуба на плода. При жените с аборти или мъртво раждане също има риск от поява на следродилна депресия.
Лечение
Преди всичко залагаме на психологичната подготовка още по време на бремеността и непосредствено след раждането.
Помощта на близките е от огромно значение.
Преди силните лекарства – антипсихотици, може да се започне лечение с хомеопатия, която дава изключителни резултати.
Предотвратяване. Жени с история на предишна следродилна депресия имат висок риск за повторна проява.
В тези случаи планирането на забременяването трябва да става в периоди с по-малко стресови моменти.
Ранното откриване на симптомите и своевременното започване на лечението на следродилна депресия допринася за съкращаването на продължителността и намаляне на
усложненията.
Сподели във Facebook