СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ

Психичните  разстройства  при  жените  след  раждането  са  описани  още  от  Хипократ.

Терминът  „следродилна  депресия”  е  формулиран  и  включен  в  психиатричната  номенклатура    през  1994  година . Повод  за  това  са  зачестилите  случаи  на  самоубийства  на  родилки  или  посягане  върху  живота  на  новородените.

Тези  факти,  имащи  не  само  важно  медицинско,  но  и  фамилно  и  социално  значение  ,  привличат  вниманието  на  клиницистите  върху  проблема  и  дават  началото  на  разширени  проучвания.

Отначало  диагнозата  е  ограничена  до  4  седмици  след  раждането,  но  след  като  се  установи  съществената  роля  на  психосоциалните  фактори -  алкохол,  никотин,  дрога,  професионална  умора,  финансови  трудности и  др., този  период  е  удължен  до  6  месеца.

Механизъм  на  поява

Причината  на  следродилната  депресия  се  търсят  в  рязката  промяна  на  хормоналното  равновесие  след  раждането – на  естрогена,  прогестерона  и  окситоцина.

В  зависимост  от  степента  на  тази  промяна  са  определени  три  форми  на  следродилна  депресия:

Следродилна  меланхолия . Характеризира  се  като  преходно  състояние  на  повишена  емоционалност, което  се явява  при  около  50 %  от  родилките. Тя се изразява  в  склонност  към  плачивост,  възбуда  и  емоционална  лабилност.

Пикът  е  на  3 – 5 ден  от  раждането  и  продължава  от  дни  до  седмици.

При  нея  взаимоотношението  майка – дете  не  поставя  проблеми. Тя  не  е  свързана  с  психосоциални  фактори.

Следродилна  непсихозна  депресия. Явява  се  при  10 – 20 %  от  родилките  в  рамките  на  6  месеца.Освен  психосоциалните  ,  допълнителни рискови  фактори  са  психоза  в  миналото  и  пременструално  психично  разстройство.

Симптомите  включват  потиснато  настроение,  апатия,  безразличие  към  детето  и  към  близките,  смущение  в  апетита,  намалена  съсредоточеност,  сънливост,  която  преминава  в  заспиване,  дори,  когато  детето  е  будно.

Следродилна  психозна  депресия. Появява  се  в  първите  3  месеца.

Представлява  тежка  форма  на  предходната  депресия  плюс  два  допълнителни  симптома  -  заблуда  и  халюцинации.

Опитите  за  самоубийство  или  нанасяне  на  вреди на  детето  са  много  чести  и  реални.

Тези  случаи  трябва  да  се  разграничават  от  тези  на  тежка  депресия,  психози,  шизофрения,  анемии,  някои  болести  на  щитовидната  жлеза.

При  загуба  на  плода. При  жените  с  аборти  или  мъртво  раждане  също  има  риск  от  поява  на  следродилна  депресия.

Лечение

Преди  всичко  залагаме  на  психологичната  подготовка  още  по  време  на  бремеността  и  непосредствено  след  раждането.

Помощта  на  близките  е  от  огромно  значение.

Преди  силните  лекарства – антипсихотици, може  да  се  започне  лечение  с  хомеопатия,  която  дава  изключителни  резултати.

Предотвратяване. Жени  с  история  на  предишна  следродилна  депресия  имат  висок  риск  за  повторна  проява.

В  тези  случаи  планирането  на  забременяването   трябва  да  става  в  периоди  с  по-малко  стресови  моменти.

Ранното  откриване  на  симптомите  и  своевременното  започване  на  лечението  на  следродилна  депресия  допринася  за  съкращаването  на  продължителността  и  намаляне  на  усложненията.

Сподели във Facebook