Коприва (Urtica dioica)
Копривата принадлежи към отдел покритосеменни растения от семейство Копривови, което включва между 30 и 45 вида, главно многогодишни тревисти растения. Най-известният представител на рода е обикновената коприва разпространена в Европа, Северна Африка, Азия и Северна Америка. Копривата е покрита с тънки власинки, които при допир отделят парлив сок.

Расте се рано през пролетта. Лечебните свойства на парливото растение са известни още от дълбока древност. Хипократ и Гален препоръчват да се използва като средство за засилване на организма. През 19 в. Френски лекари я използват при кръвоизливи и кръвотечения поради многото полезни вещества в нея.

Употребява се против болки в белия дроб:

- Билката заедно с корена се нарязва на дребно, вари се с половин литър вода, докато стане наполовина. Отварата се прецежда, дава се на страдащи от болки в белия дроб като чай по три път на ден.

Против ишиас:

- Коприва и реси от топола – двете билки се варят в половин литър вода, докато стане наполовина. Пие се потри пъти на ден, докато болният оздравее.

Против косопад:

- Вземат се 150 г корени от коприва, варят се в един литър силен оцет, докато остане наполовина. Косата се реши с тази отвара по два пъти на ден, за да се предпази от опадване.

Против сърдечни болести:

- Корените от коприва се нарязват на дребно, варят се във вода, докато остане наполовина Отварата се прецежда, пие се студена всяка сутрин преди ядене по една кафена чашка.

При удар и натъртване:

- Взема се коприва, накисва се в дървено масло и се оставя да престои 24 часа. С това масло се разтрива засегнатото място, след това се намазва добре и се оставя да престои 24 часа. Процедурата се повтаря няколко дни, докато болното място оздравее.