Като се започне от притесненията по време на бременността и тревожното очакване от предстоящото раждане.

След появата на вашето съкровище , страховете и напрегнатостта на майката за съжаление се увеличават. Раждането „с гръм и трясък” променя нейния живот и преподрежда приоритетите й. Всички нейни мисли и чувства са концентрирани върху нейното най – мило същество.

При 90 % от майките се появяват първите симптоми на депресия на родилката, непосредствено след раждането. Главна причина за нейната поява е вътрешното напрежение и несигурност на майката, породени от вечно задавания въпрос – ЩЕ МОГА ЛИ ДА СЕ СПРАВЯ?

За радост почти всички се справят с помощта както на най –близките роднини така и на своя педиатър. Някъде около втория месец нещата тръгват , майката започва да разбира напълно своето дете и изпитва голямо удоволствие по отглеждането, храненето и възпитането му.

И тъкмо всичко се успокоява до годинката и............

.......идват поводи за нови притесненея.

Детето започва да боледува често. Характерно за „новите” деца е, че това се случва след първата годинка.

Температура, упорита хрема , кашлица ....... това са част от симптомите, които не дават покой на майката.

Посещенията при лекаря зачестяват. Изписва се антибиотик след антибиотик.

Когато преглеждам дадено дете, изисквам винаги майката да ми посочва подробно и конкретно - от кога са започнали симптомите и как се развиват във времето? Съобщавайте на лекаря само конкретни факти, свързани със симптомите. НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ – напр. „може да е от зъбките. Винаги изисквайте в края на прегледа да разберете каква е диагнозата и с какво ще се лекувате.

В моята практика се стремя винаги да започвам лечението със симптоматични и хомеопатични препарати. Основание за това ми дава факта, че 90% от заболяванията при децата са вирусни а антибиотика не действа срещу тях.

За съжаление при неблагоприятно развитие на заболяването се налага да се изпиши антибиотик. Винаги обяснявам на майката за моят мотив за включването му, както и защо съм избрал съответния. В повечето случаи прилагането само на хомеопатични медикаменти помага. Предимството им е, че нямат странични ефекти, действат на целия организъм, а не подтиска само съответния симптом. Няма опасност от предозиране.

Нека да припомним, че хомеопатичните препарати се изготвят на базата на билки, животински продукти и минерали. При тяхното производство изходната суровина се разрежда многократно. Този процес се нарича динамизиране и при него многократно се зaсилва ефекта на медикамента. След заглавието на лекарството има числа – 5сн, 9 сн, 15 сн и 30 сн. Те показват степента на разреждане – колкото е по – голямо числото, толкова разреждането е по – голямо. Парадоксалното е, че ако уцелим медикамента за съответната болест, то колкото е по – разреден, толкова по – бърз , силен и траен ефект ще имаме.

В моята практика аз не абсолютизирам даден метод на лечение. Изписвам на детето това, което най – добре и трайно ще помогне и се съобразявам с най – малкия страничен ефект.

Има състояния, при които традиционните медикамент има по – добър ефект – напр. при серия от повръщане, при по-голямо дете – поставянето на Деган мускулно, в съответната доза ни решава проблема и продотвратява бъдещи неблагополучия.

При други болести – хомеопатията има своите предимства и най –вече с ЛИПСАТА НА СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ , които би трябва да са водещи при лечението на децата.

Много често ми задават въпроса, дали може да се приемат едновременно хомеопатични и алопатични/традиционни/ медикаменти. Повечето лекари – хомеопати отговарят отрицателно на този въпрос.

Аз съм за компромисния вариант.

И да се върнем на заглавието на статията. Може ли да се съвместява антибиотик и хомеопатия?

Категорично – ДА, ако имаме показания. Най – добрия пример за това е диагнозата - гнойна ангина. Тя винаги трябва да се лекува с антибиотик, защото много чест причинител на нея е стрептокока. Ако той не се излекува, има опасност да причини усложнения – засягане на ставите и сърцето. В хомеопатията имаме прекрасни препарати за лекуване на гнойна ангина. Прилагането им дава възможност да изберем възможно най – тесноспектърния антибиотик – напр. Оспен. По този начин защитаваме организма от страничните ефекти на по – широкоспектърните антибиотици /Клацид , Зинат и др./

Съчетанието на антибиотика с хомеопатия дава възможност не само за излекуването на болестта, но и за профилактика срещу следващи рецидиви. Тя се получава, като продължим даването на хомеопатията дълго време след оздравяването.

д-р МАРИО Янакиев