Зрението  е  най-важната  функция  на  човешкия  организъм  за  опознаване  на  обкръжаващия  свят. Чрез  него  получаваме  над  95 % от  информацията  за  външната  среда.

Човешкото  зрение  се  развива  непрекъснато. Веднага  след  раждане  се  проявява  в  опит  за  следене  на  бавно  движещи  се  предмети,  без  задържане  на  погледа  върху  тях.

След  втората  седмица  се  появява  краткотрайна  едноочна  фиксация.

На  един  месец  зрителната  острота  е  около  0,01 – 0,02.

На  около  2  месеца  детето  развива  по-продължителна  и  устойчива  двуочна  фиксация.

От  4 – 6 ти  месец  започва  да  разпознава  близките  хора,  към  7 – 10 ти  месец  различава  прости  геометрични  фигури.

Между  3  и  4 месец  възникват  рефлекси   за  фиксация, канвергенция, акомодация, свиване  на  зеницата  при  поглед  наблизо, съдружни  очни  движения.

-Всички  неконтролирани  движения  на  очите  след  тази  възраст  налагат  задължителен  преглед  при  офталмолог.

През  първата  година  от  живота  зрителната  острота  е  около  0,3 – 0,6 . Децата  достигат  зрителната  острота  на  възрастните – 1,0  около  петата  си  година.

За  изследване  на  зрението  при  новородените  се  използват  някои  рефлекси  и  системни  реакции:

---обща  двигателна  реакция  на  тялото  при  осветяване  на  всяко  око

---зенични  реакции

---краткотрайно  следене  на  движещ  се  предмет.

Косвени  данни  за  зрението  се  получават  при  изследване  на  прозрачността  на  очните  среди /просветление/.

-При  по-големи  деца   - 2 – 3 години  се  използва  методът  на  затваряне  на  едното  око - -при  закриване  на  по-доброто  око  и  гледане  с  окото  с  по-слабо  зрение  детето  става  неспокойно, плаче, опитва  се  да  свали  превръзката.

-След  3  години  задължително  се  изследва  едноочно  и  двуочно  зрение  на  зрителните  таблици,  пригодени  за  тази  възраст.

Това  е  възраст,  в  която  ако  се  открие  мързеливо  око  може  успешно  да  бъде  лекувано, като  добри  резултати  се  получават  до  7 – а година.

-При  децата  специализиране  очни  прегледи  трябва  да  се  извършват  при  раждането – до  първия  месец, до  навършване  на  3  години, на  6-7 год. възраст, а след  това  ежегодно  да  се  следи.

При  скринингови  изследвания  на  деца  от  3  до  14 год.  е  установено, че:

---13%  имат  зрение  под  0,6

---6% - под  0,4

---3% - под 0,2

 

-НАЙ-ЧЕСТО  СРЕЩАНИТЕ  НАРУШЕНИЯ  НА  ЗРЕНИЕТО

 

Това  са  далекогледство, късогледство и астигматизъм.

 

-ХИПЕРМЕТРОПИЯ /ДАЛЕКОГЛЕДСТВО/

Се  среща  при  около  50%  от  децата, като  до 3 год. възраст повече от 95 %  от  тях  са  далекогледи  в  различна  степен.

Получава  се, когато  фокусът  на  далечен  предмет  е  зад  ретината  поради  по-малкото  око  и/или  когато  рефрактивната  /пречупващата/ способност  на  окото  е по-слаба.

Далекогледите  деца    напрягат  очите  и  по  този  начин  да  фиксират  далечни  и  близки  предмети. Това  напрежение  е  много  по-голямо  при  фокусиране  на  близки  предмети  и  тогава  се  появяват  основните  оплаквания – главоболие особено  вечер,  размазване  на  образите, чести  ечимици, страбизъм.

-КЪСОГЛЕДСТВО

Миопията  или  късогледството  се  наблюдава  само  в  около  20%  от  децата  в  училищна  възраст и  е  свързано  с  по-дълго  око  и/или  силна  рафракционна  способност  на  роговицата, като  фокусът  на  образа  е  пред  ретината.

Късогледите  деца  не  могат  да  подобрят  зрението  си  чрез  напрягане  на  акомодацията  и  веждат  ясно  само  на  определено  разстояние  пред  окото.

Късогледството  се  проявява  най-често  в  ученическа  възраст  с израстването  на  организма. Децата  се  оплакват  от  неясни  образи  на  далечно  и  добро  зрение  на  близко  разстояние. В  опит  да  фокусират  далечни  премети  те  присвиват  очите  си – така  в  окото  попада  само  централния  сноп  светлина,  а  останалите  лъчи  се  задържат    от  клепачите  и  зрението  се  подобрява.

-АСТИГМАТИЗЪМ

Астигматизмът  се  среща  при  около  10 %  от  децата – той  е  свързан  с  различно  пречупване  на  лъчите  от  медианите  на  роговицата,  поради  което  в  ретината  се  получава  неясен  образ. Децата  често  присвиват  клепачите, опитвайки  се  да  фокусират. Астигматизмът  може  да  се  наблюдава   самостоятелно  или  едновременно  с  късогледство  или  далекогледство. Най- честите  оплаквания  са  неясен  образ  за  далече  и  близо, чести  ечемици  и  блефарити.

Рефракционните  грешки  се  корегират  с  диоптърни  очила. Те  помагат  на  детето  да  вижда  ясно,  както  надалеч, така  и  наблизо,  като  очилата  в  детска  възраст  се  носят  постоянно.

-С  израстването  на  организма  диоптрите  за  далекогледство     намаляват, за  късогледство  се  увеличават, а  астигматизма  остава  постоянен.

-Контактните  лещи  не  са  подходящи  за  детската  възраст, защото  се  променя  нормалното  състояние  на  роговицата  и  има  риск  за  инфекции.

„МЪРЗЕЛИВО  ОКО”

Един  от  най-големите  проблеми  в  детската  възраст  е  така  нареченото  „мързеливо  око” или  амблиопия. Наблюдава  се  при  2-3%  от  децата  до  3  годишна  възраст.

При  това  състояние  образът  на  едното  око се  изключва  от  мозъка  поради разлика  в  диоптричната  сила  на  двете  очи  и  окото  с  по-лошо  зрение  може  да  се  отклони.

Амблиопията  се  свързва  с  некоригирана  рефракционна  грешка /далекогледство  или  астигматизъм/  и често  е  наследствена.

Повече  от  децата  нямат  видими  дефекти  и  затова  трудно  се  разпознава.

-Основни  симптоми  са  - отклоняване  на  по-слабото  око /кривогледство/,  притваряне  и  постоянно  търкане  на  едното  око,  избирателна  поза  на  главата.

Най-често  амблиопията  се  открива  на  профилактичен  преглед  ,  затова  изследването  на  едноочното  и  двуочно  зрение  на  3 – годишна  възраст  е  от  изключително  значение.

Лечението  на  амблиопията  е  корекция  на  рефракцията  с  очила  и  закриване  на  „по-доброто  око”  , за  да  гледа  само  по-слабото.

Мързеливото  око  е  лечимо  състояние  само  ако  се  открие  на  време  - 3 до  5  год.

-КРИВОГЛЕДСТВО

Кривогледството /страбизма/  винаги  е  алармиращ  симптом  за  очно  заболяване  независимо  от  възрастта  на  пациента.

Наблюдава  се  при  2-4 %  от  децата.

Всяко  изкривяване  на  очите  след  6  месец  от  раждането  изисква  преглед  от  специалист.

На  първо  място  трябва  да  се  изключат  органични  причини : вродена  катаракта, персистиращо  стъкловидно  тяло, заболявания  на  хороидеята  и  ретината,тумори  и  др.

Кривогледството  може  да  се  прояви  под  3  форми:

1.ЕЗОТРОПИЯ – отклонен  поглед  на вътре

2.ЕКЗОТРОПИЯ -   навън

3.ВЕРТИКАЛНО  ОТКЛОНЕНИЕ.

Лечението  е  с  диоптрични  очила, закриване  на  по-слабото  око, хирургично.

При  част  от  децата  се  среща  лъжлив страбизъм – дължи  се  на  по-изразена  назална  гънка  епикантус. Състоянието  не  изисква  лечение.

-БЯЛА  ЗЕНИЦА

От  изключителна  важност  не  само  за  зрението  , но  и  за  живота  на  детето,  е  разпознаването  и  правилния  подход  при  левкокория /бяла зеница/.

Тя  се  среща  при: катаракта, мътнини  в  стъкловидното  тяло  и  заболявания  на  ретината.

Най-спешната  и  застрашаваща  живота  диагноза  е  ретинобластом – тумор  в  детската  възраст, произхождащ  от  клетките  на  ретината. В  повечето  случаи  той  е  наследствен  и  може  да  засегне  и  двете  очи. Лечението  е  продължително  и  сложно.

-СЪЛЗЕНЕ

Чест  симптом  в  детската  възраст  е  сълзенето. То  меже  да  се  свързва  със  сериозни  заболявания – вродена  лаукома, вродени  аномалии, запушен  слъзен  канал, неправилен  растеж  на  мигли  и  др.

-ВРОДЕНА  ГЛАУКОМА

Тя  е  наследствена  или  вродена  и  най-често  се  проявява  със  сълзене,  увеличена  чувствителност  към  светлина,  помътнена  и  уголемена  роговица. Заболяването  е  двустранно  и  асиметрично  и  протича  с  повишено  вътреочно  налягане,  и  е  причена  за  трайна  увреда  на  зрителния  нерв. Лечението  е  хирургично.

-ЗАПУШЕН  СЛЪЗЕН  КАНАЛ

Друго  често  заболяване  в  детската  възраст. То  се  определя  от  анатомичната  предиспозиция – съществуването  на  клапа  в  носната  част  на  слъзния  канал,  която  се  отваря  при  раждането  или  няколко  дни  след  това.

-РЕТИНОПАТИЯ  НА  НЕДОНОСЕНОТО

Тя  е  свързана  с  ниското  тегло  при  раждането  и  незрялост  на  плода.

Честотата  на  това  заболяване  нараства  в  разултат  на  успехите  на  неонатологията  и  спасяване  на  живота  на  повече  недоносени  деца,  чрез  отглеждане  в  кувьоз,  прилагане  на  допълнително  лечение  с  кислород  и  др.

Патологичния  процес  може  да  спре  и  да  претърпи  обратно  развитие  в  различни  стадии  на  заболяването. Лечението  е  възможно  само  в  началния  стадий  на  заболяването.

Всички  новородени  с  тегло  под  2 кг.  подлежат  на  задължителни  офталмологични  изследвания. Прегледите  се  правят  ежемесечно  след  раждането.